Автори: Беноа Бревил, Пиер Рамбер, Le Monde diplomatique Следвайте Гласове в ТелеграмПреди малко повече от

Автори: Беноа Бревил, Пиер Рамбер, Le Monde diplomatique Следвайте " Гласове " в Телеграм

Преди малко повече от година, на 19 октомври 2022 година, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен насочи тържествено послание към Парламента в Брюксел, в което сподели: „ Целенасочените офанзиви против гражданска инфраструктура, с очевидната цел мъже, дами и деца да бъдат лишени от вода, електричество и отопление с наближаването на зимата: това са чисто терористични актове и ние би трябвало да ги квалифицираме като такива “.

Това предписание обаче престава да важи, когато „ целенасочените офанзиви “ се правят от съдружник на западния блок. След избиването на стотици цивилни по време на военната интервенция на Хамас на 7 октомври (над 1400 починали, от които към 300 войници) израелският министър на защитата Йоав Галант разгласи цялостна блокада на Газа: „ Без електричество, без храна, без газ (...). Ние се борим против зверове и действаме надлежно “ (9 октомври).

Два дни по-късно 1200 натрупа бяха извадени от руините на домове, учебни заведения, лечебни заведения, медийни централи, безсистемно обстрелвани с оправданието (което и съветската войска акцентира постоянно в един различен конфликт), че там се крият военни. Но без никакво съмнение Фон дер Лайен още веднъж удостовери: „ Европа поддържа Израел “. Във Франция председателката на Националното заседание Яел Браун-Пиве разгласи „ безусловна поддръжка “ за Тел Авив „ в името на националното посланичество “.

Фокусът на френските медии върху военните закононарушения на Хамас преформулира целия израелско-палестински спор в „ ислямистки тероризъм “. След сходна смяна на гледната точка в една страна, измъчвана от многочислени сходни офанзиви, медиите към този момент нямат за задача да осведомят. Те следва да предават прецизните инструкции на държавното управление и да преследват тези, които ги слагат под въпрос.

Седмица след офанзивата на Хамас френското държавно управление нанесе нови удари на главните свободи, които към този момент бяха подкопани от здравните ограничавания. Самопровъзгласилите се бранители на демокрацията обаче не видяха нищо неправилно в възбраната да се показва поддръжка за Палестина. Нито в подписаното от министъра на правораздаването циркулярно писмо – палач на свободата, което на 10 октомври бе разпратено до прокурорите и с което се не разрешава „ общественото разпространение на известия, съдържащи удобни оценки за Хамас или „ Ислямски джихад “, даже в случай че те са „ направени в границите на спор от общ интерес или са част от политически диалог “.

След като прочете това, каймакът на „ четвъртата власт “ се впусна в собствен „ спор “. Не за свободата на изложение, на която твърди, че е поръчител, а за нуждата да се преследват или разпускат политически обединения, които признават легитимността на палестинската опозиция, окачествена като терористична още от зараждането си – макар че и Шарл дьо Гол, и Жак Ширак преди време не бяха съгласни с това.

Четете постепенно

Пристрастието на публицистичните управления произтича не толкоз от подло желание, колкото от откровена слепота. Да ги укоряваме в „ двоен стандарт “, би означавало да осъдим отклоняването им от стандарт, който те от дълго време са изоставили – за равното отнасяне и идентичното достолепие на всички хора. Бившият водещ на публичната телевизия Давид Пуджадас заключи в осведомителния канал LCI (на 11 октомври) душевното положение на доста светила в своята специалност: би трябвало ли да преглеждаме жителите на Газа като съучастници на Хамас, каквито руснаците биха били на Кремъл или в опит за свръхчовешка съпричастност „ да кажем, че цивилните в Газа са същите като цивилните в Израел? “ Може би най-странен му изглеждаше ръководителят на интернационалния отдел на Би Би Си, който на рецензията, че не назовава Хамас „ терористи “, отговори: „ Нашата работа е да представим на своята публика обстоятелствата и да я оставим сама да вземе решение “ (1).

Радикализирани от офанзивите от 2015 година и 2016 година, френските журналистически щабове непринудено одобряват като провокация или даже като безвластие, всяка рецензия към политиката на Вашингтон, Брюксел или Париж. За тях да информираш, значи да пресяваш обстоятелствата през ситото на атлантическите полезности. Тяхната „ интернационална общественост “ е западно приятелство. Убийството на една кореспондентка в Москва ги въодушеви да упрекват – и с право – властническите режими; само че при убийството на 10 палестински сътрудници единствено тъжно свиват плещи. Към 14 октомври съвсем една трета от всички починали по света публицисти през 2023 година са убити от Израел (2). Хиляди публикации в детайли разказват дезинформацията на Русия и Хамас, само че украинските или израелските fake news се промъкват безпроблемно.

Друга константа в отразяването на израелско-палестинския спор е затъмняването на историята. Темата се появява в новините единствено при положение на палестинско нахлуване. Но да се пренебрегват предходни обстоятелства – колонизация, изселвания, убийства, заличаване на кладенци и посеви, унижения и така нататък, значи Израел систематично да се изобразява като жертва, която се пази. „ Израел дава отговор, израелското държавно управление дава отговор, че това е отговор “, споделя журналистът Бенджамин Дюамел за бомбените атентати в Газа (BFM TV, 13 октомври 2023 г.)

Le Моnde diplomatique ( " Монд дипломатик " ) е учреден против този тип публицистичен апартейд. От основаването си през 1954 година до 80-те години на предишния век той отразява придвижването за деколонизация, а по-късно и Движението на необвързаните – групата страни, които отхвърлиха да избират сред двата блока и пазят националната си самостоятелност посредством самостоятелно развиване, постоянно под знамето на социализма. По това време той не беше самичък. Човек потръпва, поглеждайки обратно, като си намерения, че в миналото " Експрес ", " Нувел Обсерватьор " или " Монд " са били способни да проявят схващане към „ терористите “ от Фронта за национално избавление на Алжир, също виновни за всеобщи убийства на цивилни, и са отразявали защитните акции на техните юристи (3).

Оттогава и трите издания са се преместили „ на Запад “. А Глобалният Юг, който през днешния ден утвърждава себе си пред лицето на западния блок, няма доста общо с новия свят, отхвърлил колониалното робство преди половин век: трансфорат в зона за свободен пазар, фрагментиран, лишен от еманципаторска химера, той приканва за възобновяване на салдото в интернационалните връзки, само че единствено с цел да се конкурира по-ефективно със Севера на личен терен.

За вестник като нашия отводът да се причисли към западната сфера е повече от предизвикателство: отвън интервалите на остра рецесия броят на хората, които съществено се вълнуват от интернационалните проблеми, понижава. А прогресивният О2 се разрежда, защото политическият свят от ден на ден се нагажда към американските позиции. Цунамито на новите осведомителни технологии не трансформира с нищо тази обща наклонност.

Всевластният облик

Скролваш. Палецът се плъзга механично по екрана на смарт телефона, превъртайки безкрайните видеоклипове, първо тези, които са свързани с търсената информация, след това – други сходни, подбрани от логаритъм, и още други, които нямат общо с първичната тематика. Във водовъртежа на облиците съзнанието, търсещо в началото отговор, незабелязано избледнява до вцепенение. Импулсивното гледане – това несъзнавано предпочитание да видиш, притегля погледа към екрана и изключва мозъка. Дигиталните промишлености биха желали да трансфорат потребителите на информация в войска от зомбита, прескачащи сред фотоси на котки и поредици от кланета. Почти тайно те постановиха дълбока смяна в метода, по който достъпваме знанията: полето на четенето се стеснява; уголемява се полето на изображението.

Четенето. Да погълнеш разказ, есе, да прелистиш вестник, на хартия или на екран: в очите на вложителите в Силициевата котловина това упражнение е освен остаряло, само че и рисково. То изяжда времето, употребява вниманието и концентрацията ни, демонстрира персоналния суверенитет върху избора на заглавия, ръководството на времето и способността ни „ да бъдем себе си “, с отворено въображение, със дарба да мечтаем, да се самоизследваме. „ О, вие четете? Я по-добре погледнете фотосите “ – отвръщат новите монетизатори на свободното мозъчно време.

След като през 2006 година Гугъл погълна YouTube и с възхода на обществените мрежи суровият (и постоянно брутален) видеофрагмент се трансформира в преобладаваща форма на информация. Заснети от основен воин или очевидец чрез мобилни телефони, дронове, камери за наблюдаване, тези клипове без никакъв подтекст подтикват страстта (за съпричастност или омраза), натрапчивото предпочитание да реагираш, преди да се замислиш, виралния (вирусен) резултат, носещ облаги. Атентатите и кланетата, ловко режисирани от „ Ислямска страна “ през 2015–2016 година, станаха част от нашето ежедневие: образното предложение на безразсъден и непоносим гнет откри своя път през екраните на новинарските тръби и канали, отворени от софтуерните инженери на Силициевата котловина. „ Риалити “, „ стори “-та, „ шорт “-ове, „ снапс “-ове – тези миниформати, в които празненства за рождени дни се редуват с танцови стъпки, голове на Мбапе – със подиуми на убийства, в този момент са на челно място в „ Инстаграм “, „ ТикТок “, само че също и на платформи, построени в началото към писменото слово, като „ X “ (бивша „ Туитър “).

Под натиска на обществените медии и 24-часовите новинарски канали множеството огромни вестници прибавиха тези формати в началните страници на своите уеб сайтове, с цел да привлекат публика, доста по-млада от тази на нормалните си застаряващи читатели. От анонимния консуматор на „ X “ до политиците, всички към този момент реагират на изображенията, като че ли те са самото събитие: „ Каква беше реакцията ви, когато видяхте първите фотоси? “, пита Либерасион (13 октомври) националния секретар на Зелените. „ Снимките, които всички видяха, демонстрират абсолютния смут от терористичната офанзива, осъществена от Хамас.

Да не успееш да реагираш неотложно, под въздействието на шока, се счита за неуместно. По-лошо даже, това е нечовешко. Журналистът от „ Франс Ентер “ и " Либерасион " Тома Льогран теоретизира добродетелите на „ импулсивната политика “, с цел да упрекне „ Непокорна Франция “, че не се е поддала задоволително бързо на страстта: „ Истинската природа на едно политическо придвижване може да бъде преценена по първата реакция на обещано трагично събитие, когато към момента става дума за фундаментални правила и човек не е имал време да претегли всички детайли на тематиката “ (Либерасион, 10 октомври, 2023 г.). Това е изумителен поврат: избраниците и водачите дълго време се гордееха със способността си да се отдалечат от събитието, с цел да претеглят аргументите и следствията с кантара на разсъдъка.

Уникален бизнес модел

Може ли един вестник да устои на хватката на мигновеното и да се откаже от прочувственото вибрато, налагано по този метод на информацията? Ако прибавим към уравнението по-младите генерации, за които се счита (понякога неправилно), че черпят информацията си единствено от обществените мрежи или от инфлуенсъри, ще се окаже, че за " Монд дипломатик " няма повече вяра. И въпреки всичко: в навечерието на 70-ия си рожден ден (през май) нашият месечник продължава да изисква от своите читатели времето, размисъла, вниманието, което интернационалните вести и борбата на хрумвания постановат.

На всеобщата полуда той опълчва историческата вероятност, репортажа, поверен на профилирани публицисти, ангажираното, само че и документирано показване. Нашият вестник не крие мненията си под лицемерната маска на обективност и се гордее, че измежду читателите му има съперници, които, въпреки да не споделят нашите позиции по избрани тематики, правят оценка опцията да четат не проповеди, а обстоятелства – датирани и с тестван източник, – които на вятъра биха търсили другаде.

Нека признаем, тази търсена суровост, в случай че не броим инфографиките, надали е привлекателна: без видеодебати, без изявленията на дивана, без портрети на звезди, без новинарски излъчвания, без потребителски мнения за „ най-хубавите възглавници за пътешестване “. Нашият уеб страница, който се появи онлайн през февруари 1995 година, не е предопределен да продава реклами или да препродава данните на посетителите, а да предлага нашите публикации за четене и слушане. И все пак това " Монд дипломатик " съществува: до момента в който рецесията помиташе вестниците, той напълно до неотдавна поддържаше тиража си и усилваше въздействието си.

Свободата да избираме пътя си изискуем на характерния стопански модел на " Монд дипломатик ". От 1996 година той подсигурява нашата автономност и самостоятелност: тогава читателите на вестника, членуващи в Асоциацията на приятелите на " Монд дипломатик ", изкупиха 25% от капитала; на собствен ред екипът на вестника, единен в асоциацията „ Гюнтер Холцман “ (наречена на великодушен донор, чиято помощ способства за стимулиране на движението), има 24% от акциите. Заедно тези двама акционери – Асоциацията на приятелите на " Монд дипломатик " и асоциацията „ Гюнтер Холцман “, имат право на несъгласие върху решения, които са основни за живота на компанията. А най-важното е, че шефът ни се избира на всеки шест години от целия ни екип – освен от публицистите, а от целия екип.

Преди отделянето си " Монд дипломатик " беше просто отдел в границите на издателската къща на " Монд ". Организирайки това обособяване, Игнасио Рамоне и Бернар Касен, които тогава управляваха вестника, имаха дързостта да издигнат въпроса за собствеността на медиите в миг, когато самото споменаване на тази тематика предизвикваше свещения яд на редакторите. „ Твърдението, че щом си воден от стопански ползи, не си свободен, е въздух под налягане “, избухна Лоран Жофрен в Канал плюс (11 юни 1999 г.). „ Интелектуален тероризъм “ (Патрик Поавр д’Арвор), „ популизъм но крипто льо Пен “ (Франц-Оливие Гизберт) (4)– земята под краката ни сигурно беше минирана.

От години картата „ Френските медии, кой какво има “ е отпред в листата на най-консултираните публикации в „ Монд дипломатик “. В декемврийския брой ще публикуваме нейното най-ново, обновено издание

Двадесет и пет години по-късно констатацията, че „ 90% от медиите са благосъстоятелност на девет милиардери “ е от тези явни обстоятелства, пред които човек със страдание завърта очи нагоре. И ние също. От години картата „ Френските медии, кой какво има “ е отпред в листата на най-консултираните публикации в " Монд дипломатик ". Първата ѝ версия, оповестена през 2007 година в двумесечното списание за медийна рецензия и обществено следствие " План Б ", се ползваше скритом, като неприличен обект. По това време медиите разчитаха на етични кодекси, съглашения сред акционерите и други хартиени бариери, които трябваше да отделят собствеността от контрола. Бруталното преодоляване на i-Télé през 2016 година от Винсент Болоре и превръщането на този новинарски канал в бастион на крайната десница под името CNews, сходната орис на " Журнал дю диманш ", поглъщането и идеологическото превръщане на „ Туитър “ от Илън Мъск потвърдиха на наивните, че опасността в действителност е действителна. Оттогава гимназиите и просветителните институции постоянно желаят позволение от " Монд дипломатик " (винаги давано) да възпроизвеждат гратис тази карта, която украсява доста училищен стаи. В декемврийския ни брой ще публикуваме ново и обновено издание на това главно пособие.

Успехът му обаче крие едно неразбирателство. Поставяйки въпроса за собствеността на главните медии, " Монд дипломатик " предложи систематичен метод: информацията е съществена групова услуга, само че се създава като евтина стока. Ето за какво е належащо тя да бъде освободена от цензурата на пазара и на страната, като се социализира по модела на общественото обезпечаване (5).

Много критици на медийния монопол не имат намерение да трансформират играта, а единствено да валидират играчите. Не им пука, че вестниците могат да се продават като кило домати на неделния пазар (6), стига новите акционери да се държат обичайно. Бернар Арно (Паризиен, Лез Еко, Радио Класик) – да; Болоре (C8, CNews, Europe 1, " Журнал дю диманш " ) – не. Така че в интелектуалните среди рецензията на комерсиализираната информация постоянно се трансформира в политическа битка против извънредно десните медии, която, даже и да успее, няма да промени механизма всъщност.

Плашилото с „ деветимата милиардери “ се трансформира в плоска простащина. То обаче разрешава да се подценяват други значими медийни отклонения, които напълно не могат да се обяснят със собствеността на акционерите. Такова е да вземем за пример идентичното интерпретиране на избрани тематики, като здравната обсада през 2020 година или войната в Украйна, следено както в обществения бранш (France Télévisions, France Inter), по този начин и в частния (TF1, RTL), в самостоятелни издания (Mediapart) и в такива, свързани с индустриална група ( " Либерасион " или " Фигаро " ).

Огромният електронен океан

Прозападната радикализация на редакциите, подправянето на информацията с облици и страсти, възходът на евтината публицистика, задвижвана от автоматизацията, ерозията на дистрибуторската мрежа... тези фактори сигурно не са в интерес на " Монд дипломатик ". Вълната от абонаменти по време на локдауна отшумя две години след пандемията; от началото на тази година продажбите ни са в застой. През 2023 година общият заплатен тираж се чака да намалее с към 8% по отношение на миналата година, до малко над 160 000 броя на месец. В писмата, получавани в редакцията, се открояват две повтарящи се аргументи: време и пари. Ако вестникът остава на масичката за кафе в продължение на седмици, без човек да откри опция да го изчете, какъв е смисълът да го купува? А когато инфлацията засегне покупателната дарба, би трябвало ли в действителност да броим измежду значителните потребности едно месечно издание с ориентировка към необятния свят?

Подобни компликации засегнаха доста други вестници. През август 2023 година продажбите на националните всекидневници са намалели с 8,6% спрямо миналата година, до момента в който седмичните издания са намалели с 10,4%, а месечните с 12,1%. Регионалната преса също страда и възнамерява съкращения от януари: 19 работни места са съкратени в Sud-Ouest, 45 в Midi Libre, 55 в La Voix du Nord и така нататък Това кръвопускане в допълнение отслабва мрежата от разпространители на пресата, чийто брой от 28 579 през 2011 година спадна до 20 232 година през 2022 година През последните осемнадесет месеца градските центрове La Voulte-sur-Rhône, Sarrebourg, Lisieux, Teyran и Pont-Sainte-Maxence изгубиха своите новинарски сътрудници: правосъдни ликвидации, пенсионирания без подмяна – кой би желал да работи по шестдесет часа седмично, без да е сигурен, че ще получи заплата?

Задвижва се един циничен кръг: намаляването на купувачите води до затваряне на пунктове за продажба, което от своя страна понижава опциите да срещнеш изданието, да разгледаш корицата му, наличието, да го купиш, да го харесаш. Затова издателите залагат на цифровите технологии и възобновяват офертите за абонамент на доста ниски цени (Libération: 36 евро годишно за ежедневник, оферта, субсидирана от Google). Тези цени, като за артикули втора употреба, разрешават на клиентите да отварят линкове в обществените мрежи, а на огромните платформи – да събират данни: към този момент не приказваме за създаване на изцяло обръщение, проведено към публицистичен акцент, а за разпространяване на новинарските публикации в големия електронен океан.

Украсена с всички добродетели, тази тактика евентуално ще разочарова последователите си: изтощени от заплащането на авторски права на пресата и упреквани, че изострят политическите разделения (както след нахлуването в Капитолия през януари 2021 г.), няколко платформи трансформираха логаритмите си за сметка на журналистическите публикации. „ X “ (бивша „ Туитър “) избира полемично настроени инфлуенсъри; „ Facebook “ предизвиква персоналните изявления и сферата на частния живот.

Тестовете демонстрираха, че компанията на Марк Зукърбърг може да понижи трафика към уеб страниците на " Ню Йорк Таймс " или " Уолстрийт джърнъл " с 40% до 60%. Мадър Джоунс, лявоориентирано американско месечно издание, третиращо основно политически и обществени въпроси, означи 75% спад на трафика на страницата си във „ Facebook “ през 2022 година (7). Монд дипломатик не е пощаден от тези операции. Въпреки че не зависи от обществените мрежи, те привлякоха доста нови читатели в уеб страницата му. Разбира се, трагичните интернационалните вести към момента водят към нашите страници. Тези дни обаче тематиката е по-често потискаща, в сравнение с вълнуваща.

Тиражът на " Монд дипломатик " е прекомерно непълен, с цел да разпространява „ необвързаната “ визия за света, която организираме против течението на френската преса. Желанието ни да се дистанцираме и да сложим настоящите събития в вероятност, съответствува с желанието ни да представим причините си по разпоредбите на занаята: ръчно създаван вестник, на хартия и онлайн. Всяка колона, всяко заглавие, всяко изображение е резултат от невидимата работа, осъществявана от художници по оформлението, коректори, фотографи, картографи, графични дизайнери. Това са обичайни специалности, които нашите „ сътрудници “ автоматизират. Германската група „ Аксел Шпрингер “, която има високотиражните всекидневници " Билд " и " Ди Велт ", беше пионер в тази област и разгласи предишния февруари, че редуцира стотици работни места, считани за остарели в ерата на изкуствения разсъдък: „ Освобождаваме се от артикули, планове и способи за правене на неща, които в никакъв случай повече няма да бъдат печеливши “, изясни управлението (Challenges, 19 юни 2023 г.). Да, софтуерът може да поправя правописа, само че не вижда погрешно число, двусмислена фраза или непоследователни разсъждения. Трябват очи за това. В Монд дипломатик всяка публикация минава под инспекцията на двама коректори. Практика, която в миналото е била необятно публикувана, а в този момент е изключение.

С годините подобрихме качеството на хартията, до момента в който нашите сътрудници заложиха на изгубването ѝ, тъй като беше станала прекомерно скъпа. Казват, че " Монд дипломатик " е за пресата това, което е винилът за звукозаписната промишленост: остров, където авангардът идва, с цел да откри качество в един свят, кондензиран с фонов звук и влошени сигнали. Може и по този начин да е, само че ние няма да се оставим да бъдем затворени в тази рамка. Нашето ново приложение, пуснато на 27 октомври, предлага опция за просто, елегантно и комфортно четене на екрани, и там всеки ще може да откри броевете на месечното издание, на двумесечника Manière de voir, както и публикации от вестника, четени от артисти.

Във време, когато публичният дискурс елементарно се подчинява на модата, слуховете и полемиката, Монд дипломатик поддържа избрана поредност. Ние не променяме линията си и не отхвърляме избрани дела с оправданието, че са били употребявани и преиначени от сили, против които се борим. Марин льо Пен и Ерик Земур подлагат на критика Европейския съюз, единната валута, като в същото време възхваляват добродетелите на протекционизма; Доналд Тръмп и Виктор Орбан осъждат избрани интервенции на НАТО; американската „ различна десница “ твърди, че пази свободата на изложение против цензурата на интернет колосите... Вместо да изостави борбата на концепциите под предлог, че теренът е населяван от „ неправилни “ хора, " Монд дипломатик " остава знаменосец и разрушава лицемерието на новопокръстените: „ различната десница “ пази свободата на словото в интернет (за да прави расистки забележки), само че не разрешава прогресивни учебници или книги и изключи от Комисията по външни работи на Конгреса представителката на Демократическата партия Илхан Омар, която се осмели да отбрани палестинците.

Да поддържаш курса в бурно време, не е елементарно. „ Червено-кафяви “, „ теоретик на конспирацията “, „ корабокрушение на публицистиката “, „ проруски парцал “, „ врагове на Запада “, „ другари на терористичната формация Хамас ", „ вестник, който постоянно е защитавал престъпността “: в обществените мрежи се леят хули, не всеки път подхранвани от нашите очевидни съперници. Анализът на раздялите сред хора, които биха могли да бъдат обединени от обща идея, опитът да се схванат политическите провали, вместо да се търси бъдеща победа непременно – всичко това може да провокира възприятие на неспокойствие и да обезсърчи тези, за които желанието да имат вяра постоянно надвива над аргументите да се съмняват. Това е цената на ясното зрение, тази форма на опозиция, без която битката е обречена. А също така, каква би била изгодата от един вестник, предопределен да ласкае самоувереността на своите читатели? Както написа Жан-Пол Сартр, от време на време се постанова „ да измерваме очевидността на една концепция с недоволството, което тя ни предизвиква “.

Популяризирайте „ Дипло “

Да създадеш интернационален вестник с професионализма и отговорността на умел в занаята: такава упоритост е постижима единствено с вашата решителна ангажираност и поддръжка. Всеки път, когато изданието ни е прекосявало през сложен интервал, вашият възторг ни е съпътствал и вдъхновявал. Отново ви търсим този път, с цел да извършите „ Дипло “ прочут на хора, които към момента не го познават, и да ги убедите да се абонират. Мобилизиране на другари, семейство, сътрудници, приятели: тази акция се организира взаимно от Асоциацията на приятелите на " Монд дипломатик ".

„ X “, „ Facebook “ и „ Инстаграм “ препрограмират ботовете си в ущърб на пресата? За нас това няма значение, тъй като нашите читатели са най-мощната обществена мрежа. Може би по-добре от нас вие ще можете да опишете тази неповторима медия. Докато го вършиме, постоянно ще чувате възражението „ Вече няма време “. Но даже и този нищожен запас – времето, постоянно обхванат и изгубен в потока на непрекъсната информация и платформи (средно по един час дневно измежду служащите във Франция), се възвръща. „ Да се информираш, е уморително “, отбелязва Игнасио Рамоне (8). Може и по този начин да е, само че това е изискването да имаш просветена персонална преценка, както и основата за нашата групова независимост.

Беноа Бревил

Директор на Le Monde diplomatique
Пиер Рамбер

Превод Леда Бигс

(1) John Simpson, „ Why the BBC doesn’t call Hamas militants „ terrorists “ (Защо Би Би Си не назовава бойците на „ Хамас “ терористи), BBC, 11 октомври 2023, www.bbc.com

(2) Инфо: „ Репортери без граници “ и Комитет за отбрана на публицистите.

(3) Вж. Gisèle Halimi, „ Avec les accusés d’El Halia “ (С подсъдимите от Ел Халия), Le Monde diplomatique, август 2020.

(4) Възхитителна компилация от общителните думи, провокирани от публикуването през 1997 година на книгата на Серж Алими Новите кучета пазачи, която упорства по-специално за силата на акционерите; издадена на български от българската редакция на Монд дипломатик, София, 2008, ISBN 978-954-92119-3-1.

(5) Вж. Pierre Rimbert, „ Projet pour une presse libre “ (Проект за свободна преса), Le Monde diplomatique, декември 2014.

(6) Вж. Беноа Бревил, „ Квадратурата на медийния кръг “, Монд дипломатик, септември 2023.

(7) The Wall Street Journal, Ню Йорк, януари 2023.

(8) Вж. Серж Алими, „ Вече няма време… “, " Монд дипломатик " в " Дума ", 4 октомври 2012, и Ignacio Ramonet, „ S’informer fatigue “ (Да се информираш е уморително), Le Monde diplomatique, февруари1996.
 

Инфо: bg.mondediplo.com

Превод Леда Бигс